Влияе ли начинът, по който седим, върху риска от деменция?
27 март 2026
Дългогодишни научни изследвания показват връзка между продължителното заседяване и по-високия риск от развитие на деменция при възрастни хора. Нови данни обаче разкриват нещо още по-важно — не само времето, прекарано в седнало положение, но и какво правим през това време, може да има съществено значение за здравето на мозъка в дългосрочен план.
Последното проучване показва, че така наречените „ментално пасивни“ заседнали дейности (например гледане на телевизия) могат да повишат риска от деменция. За разлика от тях, дейности, които ангажират ума (като работа в офис, четене или плетене), могат да имат защитен ефект.
Водещият изследовател Mats Hallgren, доктор по медицина и изследовател в Karolinska Institute в Стокхолм, подчертава:
„Това откритие е значимо, защото идентифицирахме потенциално нов рисков фактор за деменция.“
Според него, ако хората заменят пасивното седене с дейности, които ангажират мозъка — независимо дали са физически активни или не — това може да намали броя на хората, развиващи деменция.
Активният ум по време на седене – ключ към по-нисък риск
Проучването, публикувано в American Journal of Preventive Medicine, анализира данни от около 21 000 души на възраст между 35 и 64 години, участници в Шведската национална кохорта (Swedish National March Cohort). Близо 70% от тях са жени, а проследяването продължава почти 20 години.
Участниците попълват въпросници за ежедневните си навици, включително:
Ментално пасивни дейности:
- гледане на телевизия
- слушане на музика
- почивка във вана
Ментално активни дейности:
- работа в офис
- четене
- участие в срещи
- плетене и шиене
Освен това, те предоставят информация за физическата си активност — време, прекарано в ходене, бягане, плуване или интензивни тренировки.
Честотата на деменция е определена чрез национални регистри (пациентски регистър и регистър на причините за смърт).
Основни резултати от изследването
- Ментално пасивното седене е свързано с по-висока честота на деменция
- Ментално активното седене е свързано с по-нисък риск от развитие на деменция
- Всеки допълнителен час дневно в ментално активна дейност намалява риска с около 4%
- Увеличаването на активните дейности с 1 час дневно (без промяна в пасивните и физическата активност) води до 11% по-нисък риск
Заключението е ясно:
Намаляването на пасивното седене и замяната му с умствено или физически ангажиращи дейности може да понижи риска от деменция.
Ограничения на проучването
Въпреки ценните резултати, изследването има някои ограничения:
- Данните са събрани през 1997 г. и не включват съвременни дейности като:
- социални мрежи
- стрийминг
- използване на смартфони
- Проучването е наблюдателно, което означава, че не доказва причинно-следствена връзка
Екипът на Hallgren планира бъдещи изследвания, които да оценят реалния ефект от замяната на пасивното седене с активни дейности върху симптомите на деменция.
Защо е важно да различаваме „активно“ от „пасивно“ седене?
Според Majid Fotuhi, невролог и автор на книгата The Invincible Brain, традиционно се приема, че всяко седене е вредно.
Но това проучване променя гледната точка:
от „избягвайте седенето“ към „ангажирайте мозъка си“
Той подчертава:
„Не всяко седене е еднакво. То може или да отслаби, или да укрепи мозъка — в зависимост от това как го използвате.“
Дейности като писане, рисуване или създаване на изкуство могат да стимулират мозъчната функция и да намалят риска от деменция и болестта на Алцхаймер.
Как мозъкът реагира на различните дейности?
Според Joel Salinas, поведенчески невролог:
- Дейности, които включват внимание, памет, език и решаване на проблеми, подпомагат укрепването на невронните връзки
- Пасивните дейности осигуряват минимална когнитивна стимулация
Скролването в телефона – активна или пасивна дейност?
Проучването не разглежда конкретно използването на смартфони, но експертите дават насоки:
- Пасивно скролване (без мислене, автоматично преглеждане) → ментално пасивно
- Активно използване (учене, четене, анализиране) → ментално активно
Fotuhi препоръчва:
- да се използва таймер за контрол на времето
- да се поставя цел (например научаване на 5 нови неща)
Балансът: движение + умствена активност
Въпреки резултатите, продължителното седене остава рисков фактор за:
- инсулт
- инфаркт
- болест на Алцхаймер
- други хронични заболявания [3]
Salinas подчертава:
„Менталната активност носи допълнителни ползи, но не компенсира напълно вредите от физическата неактивност.“
Fotuhi обобщава:
Мозъкът има нужда едновременно от движение и умствена стимулация — те работят заедно, а не се конкурират.
Практически съвети
- Разделяйте дългите периоди на пасивно седене
- Включвайте дейности, които изискват мислене
- Заменяйте пасивните навици с активни, когато е възможно
- Поддържайте редовна физическа активност
Заключение
Новите научни данни показват, че не само колко седим, но и как използваме това време, е от ключово значение за здравето на мозъка.
Малки промени в ежедневието — като четене вместо гледане на телевизия — могат да имат значителен дългосрочен ефект върху риска от деменция.